Човекът е устроен странно. За всяко негово зверство може да се открие и по едно лъскаво оправдание. Но то не променя фактите – прегоряхме!

    Днес ние сме резистентни към насилието, неправдите, ужасите, които ни заливат. Привикваме, приемаме ги и даже ни липсват, когато отсъстват.

Струват ни се на безопасно разстояние. Наслаждаваме им се подобно на атракция, зрелище, което стига да не наружава личната ни хармония, прави деня различен.

Прегоряхме, не само професионално, а по-скоро чисто човешки. Не знам термина за ситуацията, която наблюдавам. Аз я наричам „здравословен егоизъм”, а може и „малодушие” / изберете сами /– съхраняваме себе си, капсулирайки се. Дистанцираме се и оставаме безучастни, докато не ни застигне нещо, което да ни накара да се пробудим. И започнем да протестираме …  във фейсбук!

Аз виждам следната тенденция - често сме склонни да реагираме и отстояваме финансовото си благополучие и независимост, в пъти по дейно, отколкото душевното си пространство.

И по тази причина в него, всичко и всички, влизат с взлом!

Мнозина ще кажете, че да констатираш и да коментираш е най-лесно.

А аз бих отговорила, че често не виждаме това, което е най-близо до нас, защото го приемаме като част от пейзажа и е нужно просто да ни бъде посочено.

Циганинът в магазина, който се надява, че след шест месеца няма да си спомнят за последното му посещения, при което е решил, че може да не плаща, бездомното куче пред блока, гладният мъж до павильона за закуски – това не е панорамна гледка.

Накрая на този текст, БЛАГОДАРЯ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ! Замислих се: защо обичайното за други е  неприемливо за мен? Отговорът: чрез личния си пример са ме научили, че мимикрията не е качество достойно за уважение, при хората!

А вие – какъв пример дадохте???